мар.
С изложбата „Повторение и различия“ Галерия ГОТИ представя третата част от своята кураторска линия, посветена на човешкото присъствие. След фокуса върху човека във времето и човека в настоящето, този проект се връща към основата – към рисунката като най-непосредственото и откровено средство за изразяване на човешката фигура.
В изложбата участват петима утвърдени автори – Васил Стоев, Михаил Лалов, Вихрони Попнеделев, Николай Янакиев и Христо Кърджилов, които се срещат в една обща задача: да наблюдават и пресъздадат един и същ модел. Тази привидно проста постановка се превръща в сложен художествен процес, в който всяка линия, жест и решение носи индивидуалността на автора.
Още в откриващите си думи галеристът Ирена Ганчева насочи вниманието към същността на изложбата:
„Рисунката е най-близкият път да се изобрази човекът в неговото най-чисто състояние… Интересното в тази изложба е, че петимата автори рисуват един модел. Един и същи модел, пречупен през техния поглед и усещане.“
Именно в това съпоставяне се разкрива дълбочината на проекта. Една и съща фигура се разгръща в различни художествени светове – от концентрираната линия до експресивния жест, от наблюдението до вътрешното преживяване. Всяка рисунка е едновременно резултат и процес, свидетелство за начина, по който художникът мисли чрез ръката си.
Михаил Лалов подчерта както сложността на организацията, така и рядкостта на подобно събитие:
„Искахме да бъдат само рисунки… такава изложба скоро не е правена и трудно ще се направи отново. Да се съберат толкова автори около една задача – това само по себе си е важно.“
В думите му се открои и още един ключов аспект – рисунката като начало:
„За вас ще бъде интересно да видите откъде тръгва художникът… това са заготовки за по-големи неща.“
Тази идея за рисунката като основа се преплита с личното преживяване на авторите. Вихрони Попнеделев поговори за удоволствието от самия акт на рисуване и за значението на творческата свобода:
„Рисувам си го… но с удоволствие. Художникът, ако не прави това, което прави, с удоволствие – нищо не става.“
Христо Кърджилов сподели връщането към темата като предизвикателство:
„Не бях рисувал голо тяло от студентските години… трябваше да се пречупя, за да вляза в тази тема. Но именно тази динамика на рисунката те води към една необходима експресия.“
В неговите думи се открои важен нюанс – разликата между рисунката като процес и завършеното произведение, както и напрежението между тях.
Васил Стоев също подчерта характера на срещата като събитие между автори, свързани не само професионално, но и човешки:
„Беше много приятно да се събираме… приятели сме от много години. И за мен това беше връщане – отново към рисунката.“
Обединени от обща задача, но водени от различни вътрешни импулси, петимата автори изграждат пространство, в което се вижда не само резултатът, но и процесът на мислене. Именно тук се проявява истинската сила на изложбата – в разликата между гледане и виждане.
„Повторение и различия“ поставя пред зрителя рядката възможност да проследи как утвърдени, разпознаваеми художници – всеки със своя ясно изграден стил – се връщат към основата и приемат едно общо предизвикателство. В тази ситуация индивидуалността не се губи – тя се откроява още по-ясно.
Изложбата е едновременно жест към традицията и живо, съвременно изследване. Тя показва рисунката не просто като подготовка, а като самостоятелно художествено поле – място на концентрация, риск и откровеност.
