Джесика Ченг

Джесика Ченг е родена в Сан Хосе, Коста Рика, в семейство на китайски имигранти. Израснала сред жизнената култура на Коста Рика и богатите традиции на китайското си наследство, тя развива дълбока признателност към изкуството от ранна възраст. Джесика Ченг започва да изследва различни художествени среди, като в крайна сметка открива страстта си към скулптурата.
Със силен интерес към металообработването и дърворезбата, тя се впуска в своето артистично пътешествие през 2010 г. Джесика Ченг учи скулптура в Университета на Коста Рика, където усъвършенства уменията си чрез официално образование и самостоятелна практика, експериментирайки с различни материали. Нейната многостранност е очевидна в работата ѝ. Тя не само се справя отлично с метал и дърво, но и скулптурира камък, създава сложни изделия от фибростъкло и смола, както и моделира с глина.
Артистичният талант на Джесика Ченг е довел до множество значителни приноси в света на изкуството. Един от забележителните ѝ проекти включва създаването на завладяващи произведения за Националния детски музей на Коста Рика, където нейните скулптури вдъхновяват и ангажират младите умове. Нейната работа надхвърля границите, като монументални скулптури са изложени в страни катоШвейцария, Дания, САЩ, Германия, Полша и в цяла Коста Рика,
демонстрирайки способността ѝ да резонира с разнообразна публика.
Творчеството на Ченг изследва две важни теми: опазването на застрашените животни и изразяването на човешките емоции. В изследването си на човешките емоции тя често използва женска фигура, за да отрази собствения си опит и перспектива като жена. Този фокус ѝ позволява да се потопи в сложността на чувствата, идентичността и връзката, предлагайки на зрителите лична и достъпна входна точка в нейното изкуство.
Ключов аспект на нейната тема за опазване на природата включва повишаване на осведомеността за тежкото положение на застрашените животни, привличане на вниманието към техните борби и спешната нужда от тяхната защита.

Ченг използва рециклиран метал в своите скулптури, придавайки им отличителен характер, като същевременно насърчава устойчивостта. Скулптурите са умишлено изработени така, че да изглеждат недовършени, създавайки двойно усещане за смисъл.
От една страна, те внушават, че животните изчезват, символизирайки тревожната реалност на изчезването. От друга страна, непълните форми канят зрителите да включат въображението си, подтиквайки ги да „допълнят“ образа в съзнанието си. Това взаимодействие подчертава отговорността, която споделяме като хора, за да помогнем за
възстановяването на повреденото и да участваме активно в усилията за опазване.

Този ангажимент към двете теми е тясно свързан с житейската философия на Ченг да не се вреди на други разумни същества. Тя вярва, че изкуството може да бъде мощен инструмент за застъпничество, предизвиквайки разговори за опазването на природата и насърчавайки зрителите да размишляват върху въздействието си върху планетата. Нейните творби служат като призив за действие, призовавайки обществото да поеме отговорност за вредите, които нанасяме на природния свят, и да насърчи чувството за стопанисване на нашите съжителства.