Ани Ехиян

Рисуването за мен не е просто дейност, в която искам да градя успехи. За мен то е мечта, която постоянно гоня. Понякога забавям темпото, понякога тичам… Но стремежът винаги е бил в мен. Когато рисувам се чувствам завършена, пълноценна и щастлива.
Като експериментатор по душа, аз съм пробвала различни техники и жанрове. С времето афинитета ми се редуцира и любимо мое изразно средство станаха акрилните бои, а любим жанр – натюрморта. Сюжетите, които ме интригуват, са моята вътрешна потребност да бъда себе си, като чрез тях вмъквам своя разказ и чувства.
Любопитство, търсения и стремеж изпитвам към реализма и неговите форми и превъплъщения. Обичам детайла, да приближавам максимално обекта и да го изследвам. Да проследявам всяка негова извивка, да откривам локалните цветове, от които е изграден и как светлината и повърхността им повлияват и ги променят.
Вдъхновението ми често идва спонтанно. Търся и откривам красотата в тихите неща.  Тези, които не забелязваме, които неглижираме. Тези, които често смятаме, че не са толкова важни, разказвателни и достойни, за да бъдат обект на изкуството. Има неща, които просто сякаш ми нашепват да ги нарисувам.“Работата ми не се влияе от това дали и колко хора биха я оценили и харесали. Стремя се да бъда честна на първо място със себе си. Дали сърцето ми я харесва… Дали душата ми я усеща… Дали интуицията ми ми я подсказва….
Избирам честността пред релевантността.