Пръстен от злато и син топаз A126

Архив Бижута
Това е пръстенът, чиято история започнах при обеците със злато и син топаз, за правоъгълните камъни.
Аз лично не обичам камъни с правоъгълна форма. Много са ми ръбести, остри някак и сякаш малко недодялани. Но съвършенството и чистотата на този камък ме грабна и ми послужи като вдъхновение, за да създам нещо ново със „стар“ камък. В ювелирното изкуство няма стар камък. Има качествен камък, камък със стойност, който си заслужава да се направи на бижу и такива, на които не си заслужава да обръщаме внимание, но те не са тема нито сега, нито изобщо.
Камъкът на този пръстен беше в друг обков. Наследство бил от бабата на моята клиентката.
Аз много ценя старинните изработки, когато си заслужават и носят духа на времето.
Въпреки сантименталния спомен за бабчето, обковът на стария пръстен не си заслужаваше. Той беше грозен, крив и много груб, имаше остри части, които драскаха, а „симетричните“ му уж детайли не бяха никак симетрични и това беше дразнещо. Клиентката, която го донесе за преработка, искаше да запази камъка и да му бъде направен нов обков. Камъкът се оказа разкошен син топаз, който наистина заслужаваше много внимателно отношение и нова дрешка, която да бъде по-семпла, по-прибрана, но дрешка с характер.
Така грозният златен обков се замени с този, който направих аз. Жената толкова си хареса новия пръстен, че си поръча и обеци към нещо с подобни правоъгълни топази, но с по-малки размери. Все пак трябва да си пазим и ушите, нали…
Обиците са архивирани под номер А117.
Перфектна комбинация.